Художествената фотография

Художествена фотография има съществена разлика с другите фотографии, а тя се крие в начина, по който се пресъздава действителността. В нея не се търси обективно и конкретно отразяване, тук чрез картина на художествен замисъл се внушава. При употребата на разнообразни тоналност, технически средства, композиция, картината, език и посредством фотографски методи се получава необичайно за другите жанрове творение на фотографията.

За първоначално фотокартината е приета в художествена фотография, защото тя е най-близо до нея и може да имитира.

Това определя не само принципи и композиция, на живопис, но чрез механична обработка, фотографите и с помощта на четки и стъргалки създават снимки, които наподобяват графични художествени или маслени художествени творби. Използват се гумидрук, броммасло, пигмент, хромирана гума, които са благородни процеси и са методи на техниката, които целят максимално доближаване до фотокартина и живопис.

Така изглеждат нещата до първата част или 20-те години от ХХ век. След този момент се появяват фотографски техники и методи за представяне на изображението. Вмъкнати са способи за обработка, чрез филми и хартия, а с това се бележат отлични художествени резултати – соларизация, фотобалереф, висок и нисък ключ и др.

За създаване на фотокартина, една художествена фотография е най-близо до самата живопис, то съществуват определени разлики към двата вида изкуство. По този начин се постига документална точност във фотографията, без значение какви изобразителни техники и средства се употребяват. В портретна фотография, архитектурната фотография, репортажната фотография, натюрморт, актовата фотография се използва най-много принципи от художествената фотография, така и творбите са естетично въздействащи.