Скулптура

Скулптурата възниква хилядолетия преди наши дни. Тя е не само древно изкуство, но и безкрайно дълъг списък със своите велики скулптури.

Сред творбите й от миналото са запазени и пренесени множество гигантски по размери статуи на животни, хора, портрети, пелеф и т.н.

От народите на Древния Изток и великата Древна Америка сред най-важни етапи от нейната история е периодът на античност. От тогава до наши дни имената на скулптори – Праксител, Мирон, Поликлет, Фидий, Скопас говорят много на малки и големи.

За култова скулптура от Средновековието на Азия и Европа са обединени цели архитектурни комплекси. Личности на скулптори като Микеланджело, Донатело, Огюст Роден, Лоренцо Бернини, Ф. Шубин, Й. П. Мартос, М. Козловски, в годините между XV-XIX век творят различни концепции на психологическа почва и създават пластични изображения на лица. По късно в ХХ век, скулптури като Антоан Бурдел, Аристид Майол, Хенри Мур, А. Т. Матвеев. С. Т. Коненков, Н. В. Томски, Е. В. Вучетич, обогатяват жанровете и възможностите на скулптурата, по този начин изкуството актуализира методи, функции и материали.

И днес се пазят много от традициите на скулптурата, в страни като Южна Америка, Африка и Карибски басейн. Това до значителна степен оказва влияние на развитието на западната скулптура. Всяка една творба представя даден култ, традиция, история от народа. Така например китайски, индийски и японски скулптури изобразяват будистки и индуски богове. Тези на индианци от Северна Америка и на народи от Африка и Океания, представят култ на духовни и животински вярвания.

По право всяка една скулптура е изобразително изкуство, създадено от глина, дърво, камък, гипс, кост, метал или пластмаси, или синтетични материали. За скулптура се смята самата работа и творбата, която се получава на края – статуя, релеф, бюст и т.н. От край време за основен предмет на скулптура се смята човекът; следвано от изображение на представител на животинския свят.

Към основните два начина за изразяване на скулптура се отнася резба. Тя е за отстраняване на част твърд материал, от тип на дърво, камък и други. Другият етап от скулптура е моделиране. При него се създава изображение гъвкав материал, от вида на восък, глина, бронз. (още…)

Изящни и пластични изкуства

Преде многообразието, което днес поставя човечеството, а именно изкуствата се откроява с не по-малко ярка светлина изящно изкуство.

Какво представлява то и с какво е по-различно от останалите ще споменем накратко тук.

Изящно изкуство е термин наложил се напълно условно, с цел да раздели живопис, и от скулптура, и от графика, и от архитектура, и от приложни изкуства. За критика тук и дума не може да става, а и рой не би претърпял такава. Връзката се обуславя от идеята за синтез, а не раздробяване на понятията за изкуства. До XVIII в. и по-конкретно края му, изящните изкуства са на едно с мебелиерство, гоблени, архитектура, накити, модалиране. Към днешна дата единствен повод за свързването му и употреба на термина се касае с използването в различните изкуства. За изящни изкуства говорим в музеи, в изложбата, галерията, а с другите типове през всекидневието. Пространственото оформление виждаме на всякъде – при създаване на плакати и всеки ден около нас.

За изкуството на литературата – поезия е добре да се знае, че основите му са поставени преди писмеността, а то само по себе си може да се вмъкне в книга. (още…)

Художествената фотография

Художествена фотография има съществена разлика с другите фотографии, а тя се крие в начина, по който се пресъздава действителността. В нея не се търси обективно и конкретно отразяване, тук чрез картина на художествен замисъл се внушава. При употребата на разнообразни тоналност, технически средства, композиция, картината, език и посредством фотографски методи се получава необичайно за другите жанрове творение на фотографията.

За първоначално фотокартината е приета в художествена фотография, защото тя е най-близо до нея и може да имитира.

Това определя не само принципи и композиция, на живопис, но чрез механична обработка, фотографите и с помощта на четки и стъргалки създават снимки, които наподобяват графични художествени или маслени художествени творби. Използват се гумидрук, броммасло, пигмент, хромирана гума, които са благородни процеси и са методи на техниката, които целят максимално доближаване до фотокартина и живопис.

Така изглеждат нещата до първата част или 20-те години от ХХ век. След този момент се появяват фотографски техники и методи за представяне на изображението. Вмъкнати са способи за обработка, чрез филми и хартия, а с това се бележат отлични художествени резултати – соларизация, фотобалереф, висок и нисък ключ и др. (още…)